Регионални планове за справедлив преход – Експертна дискусия от поредицата Energy Managers’ Forum
На 10 ноември списание „Ютилитис“ проведе поредната експертна дискусия от серията „Energy Managers’ Forum” – отново онлайн, на тема „Регионални планове за справедлив преход“. Събитието беше открито от главния редактор на сп. „Ютилитис“ доц. д-р Атанас Георгиев и модератора на панела – адв. Радослав Миков, Партньор в Адвокатска кантора „Волф Тайс“. В дискусията с изказвания се включиха заместник-министрите на енергетиката и регионалното развитие, представители на бизнеса и на неправителствения сектор. Спонсори на събитието бяха „AES България“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“.
Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков започна изказването си с припомнянето, че Зелената сделка по същество означава намаляване на парниковите газове с определен процент до 2030 г., който все още се движи в рамките на 55 до 60%, и естествено основната цел – въглеродният неутралитет към 2050 г. Според него България в момента е доста добре позиционирана с над 40% намаляване на емисиите спрямо 1990 г. Към момента в интегрирания план държавата се е ангажирала с 49% намаляване на емисиите, като това включва и други сектори освен енергетиката – с голямо участие са транспортът, индустрията, земеделието.
В началото на годината, след публикуването на първия регламент, свързан с Фонда за справедлив преход, в България е сформирана работна група под ръководството на вицепремиера Дончев, която е започнала да прави секторни анализи и да подготвя необходимата документация пред Европейската комисия, така че да се получи по възможност и техническа помощ. В България първоначално са били разпознати само регионите на Стара Загора и Кюстендил, но впоследствие е разпознат и Перник като такъв регион. Очаква се България да получи 1,2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход.
Вече има избран изпълнител, който да подготви плановете за трите региона, но той ще бъде официално оповестен от Комисията в момента, в който се подпишат договорните отношения. Две седмици след това трябва да бъде и първата среща, с която да стартират отношенията на българското правителство с този партньор. В подготовката на плановете ще се включат и заинтересованите страни и работодателите – информацията, която се съдържа в тези планове, ще идва отдолу нагоре. След старта на работата по плановете, срокът за завършването им е 12 месеца. Правителството води и диалог с ЕК, разпознавайки още 8 региона – част от тях дават работната сила в Маришкия басейн, част от тях са индустриите, свързани с най-засегнатите или са едни от най-енергийно интензивните бизнеси, върху които енергийният преход ще има най-голямо влияние. В анализите ще се включи и екип на Световната банка.
По отношение на националния план за енергетика и климат, България вече е получила бележки от ЕК, която очаква в него да се включат и следните теми:
- интеграцията на пазарите чрез дигитализация на мрежата и продължаване на процесите по либерализация, които са описани в регламентите и директивата за пазарите;
- енергийна ефективност в комбинация с ВЕИ в най-енергийно неефективните сгради;
- възможност за интегриране на повече ВЕИ в системата от гледна точка на създаване на енергийни общности и предпоставки за дигитализирана система, която много по-лесно да управлява процесите.
Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова отбеляза, че България ще разполага с 1,178 млрд. евро от Механизма за справедлив преход (МСП) на ЕК за финансиране на проекти в областите на страната, засегнати от изпълнението на Зелената европейска сделка за намаляване на вредните емисии и прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Към тези средства се предвижда и възможност за допълващо кредитно финансиране на национално ниво за изпълнение на различни мерки.
Зам.-министър Николова отбеляза, че Фондът е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин в държавите-членки. Той ще финансира региони на ниво NUTS 3 (области) или части от тях, на база териториални планове за справедлив преход, които ще се одобряват от ЕК и ще са обвързани с националните планове за енергетика и климат. Плановете ще станат елемент от Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2020-2027 г., като отделен приоритет.
Планът за всеки регион следва да представя социалните, икономически и екологични предизвикателства и да идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на спецификите. Изготвянето и прилагането им предвижда активното участие на местните, регионални и национални заинтересовани страни на принципа „отдолу-нагоре“ и ще включват ясни акценти и мерки, водещи до развитие на територията, нейната социална, икономическа и енергийна трансформация.
„Териториалните планове ще са основен акцент по отношение на стратегическото планиране на средствата, с които ще разполагаме. Целта е да дадем възможности за всички територии, които са засегнати, ще намерим и подходящите финансови механизми, с които да стимулираме и бизнеса, за да допринесе и той за постигане на целите“, отбеляза зам.-министър Николова.
Деница Николова посочи още, че друга ключова мярка, която МРРБ ще изпълнява, е Националният план за възстановяване и устойчивост с ресурс от над 3 млрд. лв. за постигане на дългосрочна визия и реформа в изпълнението на политики за енергийна ефективност във всички аспекти – жилищни, обществени и индустриални сгради, подмяна на улично осветление и др.
„Тези два важни инструмента ще допринесат значително за провеждането на регионална политика, фокусирана върху територията и нейната специфика, и трансформиране на икономиката в посока ниско въглеродни икономически дейности, опазване на околната среда и приноса на страната ни за зелената сделка“, коментира още Николова.
Деница Николова смята, че средствата, с които разполага България, са в немалка степен подходящи, за да можем да постигаме истинска регионална политика, която е с фокус върху територията, спецификата, ресурсите, с които разполагаме в дадена територия.
Председателят на ФНСМ-КНСБ инж. Валентин Вълчев коментира, че всички заинтересовани страни искат да има предвидимост, да знаят какво ще става в следващите години и докога. Според него, в регионалните планове трябва да бъдат посочени както социалните, така и икономическите и екологичните предизвикателства, които ще произтичат от постепенното преустановяване на свързаните с изкопаемите горива дейности. Според него в плановете трябва да са включени потребностите от развитие, преквалификация и възстановяване на околната среда, нарушена от самата производствена дейност.
Ключова е връзката на плановете и с ИНПЕК, защото той ще бъде определящ за следващите 10 години. Засегнатите територии трябва да се преструктурират и да разнообразят своята икономика, за да се запази и социалното сближаване, да се обучат всички засегнати работници и особено трябва да се обърне внимание на младите, за да се подготвят за бъдещите работни места, които биха възникнали на тези територии. Инж. Вълчев постави въпроса кои заинтересовани страни ще участват в изработването на регионалните планове. Той смята, че за Стара Загора и останалите региони трябва да бъде ясно предвидено консултиране със синдикатите на най-ранен етап от работата им.
Синдикатите ще настояват при новите производства да има ръст на доходите на хората. В регионалните планове трябва да залегне изискването, че при използването на фондове от Европейския съюз или държавния бюджет за нови енергийни производства, всяко проектно предложение трябва да има оценка за осигурена устойчива заетост в производствената верига, като се финансират само предложенията, които имат най-висок процент на местната заетост. С приоритет на финансиране да бъдат производства, които решават локални, екологични проблеми, и водят до подобряване на околната среда в региона.
Инж. Вълчев посочи, че трябва да залегнат и възможности държавните дружества да осъществяват проекти за нови мощности при използването на финансовия ресурс. Ще държим в регионалния план да залегне полагането на основите на търговски дружества, които да управляват всички нови дейности и в които да има гарантиран дял за колективите от работещите, особено в комплекса „Марица изток“, каза още той. Според Вълчев, тези дружества следва да са основни бенефициенти по линията на Фонда за справедлив преход и да изграждат и експлоатират новите заместващи мощности, включително и енергийната инфраструктура, да участват в управлението на рекултивационните дейности в мините, както и при развитието на индустриалните паркове.
Изпълнителният директор на Българската федерация на Индустриалните енергийни консуматори д-р инж. Ивайло Найденов посочи, че най-големи изисквания за намаляване на емисиите ще се поставят към енергетиката, а по-малка степен това се отнася към индустрията и транспорта. Той акцентира върху потенциала на съществуващите индустриални площадки и на бъдещите такива, които предоставят относително нискоразходни решения за повишаване на енергийната ефективност и предоставяне на системни услуги като например:
- развитие на децентрализираното производство на електроенергия в комбинация с технологии за съхранението;
- осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; оползотворяване на отпадна топлина;
- предоставяне на гъвкавост на системно ниво с диспечируеми товари, включително чрез агрегиране на товарите (Demand-side response).
По този начин енергоинтензивната индустрия би разширила ролята си в енергетиката на страната извън статуса си на потребител, както и би могла да стане консолидационен център за изграждане на енергийни общности от съвременен тип, включително чрез агрегиране на товари.
Изграждането на консолидационни центрове на съществуващите индустриални площадки ще доведе до изграждането на енергийни общности, като това касае и може да послужи като база за трансформация на площадките на „Марица изток“, тъй като там има готова инфраструктура, която би могла да се използва и то максимално ефективно.
Индустриалните потребители смятат, че декарбонизацията на енергетиката не следва да става за сметка на другите отрасли, включително с влошаване на конкурентоспособността на вече изградената кръгова икономика. Трябва да се върви към синергичен подход, като взаимно секторите да си помагат за декарбонизацията. Според Найденов, не трябва да се съсредоточава вниманието изцяло върху Стара Загора, Кюстендил и Перник, въпреки че са най-засегнати. И други региони също разчитат на въглищата – например Варна и Сливен – и би следвало повече региони, на които също предстои енергиен преход, да могат да се възползват от подкрепата. БФИЕК смята, че трябва да има съгласуваност между Енергийна стратегия, ИНПЕК, регионалните планове, Националната програма за развитие „България 2030“ (приоритет №4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“), Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и Споразумението за партньорство на Република България за 2021-2027 г.
Председателят на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков отбеляза, че България се намира в една много интересна ситуация от гледна точка на регионалните планове. На първо място – за първи път се вижда толкова откровено и силно желание от страна на държавните институции да комуникират с бизнеса и неправителствения сектор и синдикатите по темата. На второ място – за първи път е ясно, че има сериозни европейски средства, в това число и много големи грантови суми, освен другите възможности.
Според г-н Нейков, при изготвяне на плановете трябва да се отчетат и Националният план за възстановяване и устойчивост, Програмата за регионално развитие, дори и Проектът на енергийна стратегия, който в момента е на етап обсъждане в Парламента. Основен проблем е неяснотата – хората по места, специално в Стара Загора, срещат голяма липса на конкретна и ясна информация какво предстои и кога ще се случи. Всички очакват държавата да каже ясно какво предстои, но не на базата на по-общи приказки. Липсва пътна карта – ясна и конкретна. Това е свързано и с времевата рамка. Тази серия от стъпки в тактически план, тази пътна карта, трябва не само да бъде подготвена конкретно, но трябва да бъде и детайлно обяснена, защото в общи линии има нужда от стиковане на позициите.
По отношение на регионалния подход, г-н Нейков посочи, че има сериозна инициатива на местно ниво в Стара Загора, където има много сериозно желание, конкретни разговори, официално предложение за създаване на местна структура, на местна комисия, както те го наричат, която да подпомогне процеса. Проблемът е, че все още липсва стиковането между местната власт и националната позиция.
Г-н Нейков отправи няколко конкретни предложения. На първо място, на парламентарно ниво: недопустимият проект на Закон за индустриалните паркове, който ще създаде огромни проблеми трябва и с помощта на изпълнителната власт да бъде приведен във вид, който съответства на енергийното развитие и целите на закона. Отново на ниво Парламент той предлага да се ускори работата по енергийната стратегия. Отделно от това, НС трябва да прецени и необходимостта, както и законосъобразността, на своето решение от 31 януари 2020 г., защото не може едновременно да се очакват 12 млрд. лева европейски пари, а нашият Парламент да казва в решението си, че ще действа, независимо от това какво ще каже Европейската комисия.
Координаторът на платформата Brown to Green Кристина Лазарова заяви в изказването си, че Механизмът за справедлив преход и регионалните планове трябва да постигат определен ефект за цялата страна от гледна точка на намаляване на емисиите. Те трябва да съответстват на целите, които се изисква да постигне България. Всяко следващо нещо, което се предлага за предстоящия преход, трябва да подлежи на анализ, на стойности, обвързани с него и на обществено обсъждане.
По думите на Лазарова идеята на механизма за справедлив преход е ресурсът от него да бъде изразходван основно за трансформацията на т.нар. въглеродно-интензивни региони. В тази връзка тя изрази учудване от включването на допълнителни региони към Фонда за справедлив преход, на които Световната банка ще окаже консултантска помощ при подготовката на териториалните планове. Според нея, тези региони могат да се ползват и от останалите два стълба за справедлив преход. „Считам, че трябва да се представи пред обществото на база на какви критерии са включени тези допълнителни региони. Може да се окаже, че има някои други, които е по-логично да бъдат включени, а не са“, заяви още координаторът на Платформата „Brown to Green“.
В изказването си Кристина Лазарова подчерта, че в България не се говори нито за пилотни проекти, свързани с водород, нито за подмяна на съществуващата газова инфраструктура, през която може да преминават водородът и природният газ. „Не се говори за съхранение на енергия. При енергийната ефективност е залегнало именно нейното съхранение. Не разбирам защо тези теми не присъстват в нито един от документите по темата с нисковъглеродния преход. Трябва да се замислим, ако спрем да произвеждаме енергията от една суровина, с какво ще бъде заменена тя“, отбеляза Лазарова.
„Ние от Платформата „Brown to Green“ бързо успяхме да се кооперираме с местните властни в лицето на кметовете и областните управители на Перник и Кюстендил. Успяхме да идентифицираме като стойности всички пряко и косвено заети в енергийния сектор по места. Във времето успяхме да идентифицираме и възможностите за развитие на съвсем различен бизнес в рамките на Перник и Кюстендил.“, подчерта Кристина Лазарова. Тя коментира, че работят активно по плановете за трансформация на Топлофикация Перник, ТЕЦ „Бобов дол“ и мините.
Д-р Румяна Грозева, Изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора, отбеляза, че в региона е инициирано създаването на Комисия по въпросите на Зелената сделка към областния съвет за развитие, съгласно Закона за регионално развитие. Това дава възможност да се проведат срещи с кметовете от региона, да се коментира какво предстои, да се чуят техните притеснения и опасения. Притесненията на голяма част от общините са наистина сериозни, защото комплексът „Марица изток“ осигурява заетост.
Д-р Грозева подкрепи мнението на г-жа Лазарова относно преразпределянето на средства към още региони. Според д-р Грозева, това, което може да се случи в Стара Загора като регион, не може да се сравни нито с Перник, нито с Кюстендил, защото те са в близост до София, което дава повече възможности за бизнес и работа.
В сесията за въпроси и отговори зам.-министър Станков уточни, че допълнителните региони са Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково, Търговище, Габрово и Ловеч. Набелязани са заради два пъти и половина по-голяма въглеродна интензивност спрямо средното за Европа и свързаните индустрии с въглищните региони. Зам.-министър Станков отбеляза, че е предвидено 49% от средствата да отидат във въглеродно интензивните региони на ниво области и 25% към добива на въглища. Извън Фонда за справедлив преход, във връзка с изпълнение по другите му два стълба, има готовност от Европейската инвестиционна банка за създаване на възможни проекти, които да бъдат финансирани със средства по другите стълбове.
В отговор на въпрос, зам.-министър Станков уточни, че оценките във връзка с въвеждането на Механизма за капацитет са изпратени на първи етап в Еврокомисията, като се очаква обратна връзка. Жечо Станков също така коментира във връзка с въпрос за битовата газификация, че тя ще продължи да бъде приоритетна.