Energy Managers’ Forum: Механизми за осигуряване на капацитет

На 2 юни през zoom-платформата на Ютилитис беше организирана първата изцяло онлайн експертна дискусия от поредицата Energy Managers’ Forum – на тема „Механизми за осигуряване на капацитет“ и с подкрепата на AES България и КонтурГлобал Марица Изток 3.

В дискусията панелисти бяха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, Председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков, изпълнителният директор на БФИЕК д-р инж. Ивайло Найденов и адв. Павлин Стоянов от Делойт Лигъл. Модератор беше главният редактор на сп. Ютилитис доц. д-р Атанас Георгиев.

Жечо Станков отбеляза, че стандартизирането на механизмите за капацитет в държавите членки е един от основните приоритети на Европейската комисия и се очаква да има те да имат важна роля в европейския сектор. В България междувременно ЕСО ЕАД е започнал подготовка на документацията съвместно с Министерството на енергетиката и консултанти и през втората половина бе изготвен анализ на адекватността, който вече е изпратен до ЕК с пренотификацията на механизма за осигуряване на капацитет. От страна на държавата са поети ангажименти в тази връзка, вкл. поетапното премахване на регулираните цени, каза още зам.-министър Станков – в тази връзка са и последните обсъждани законови промени.

Избраният вариант за България е пазарен механизъм, при който пазарните участници ще продават своята енергия и ще получават допълнителни плащания. Въглищните централи също ще могат да се възползват от него, но процедурата по избор няма да ограничава по технологии. С този механизъм централите ще могат да планират своите приходи за години напред. Продължават разговорите с ГД „Енергетика“ и ГД „Конкуренция“. България може би ще е първата държава, която ще успее да нотифицира механизъм за капацитет по новата директива.

Славчо Нейков подчерта, че за въглищните централи в България – те имат различен профил: с добро и лошо състояние, приватизирани и държавни, но важното е те да са наясно какво ги чака максимално бързо. Той припомни, че на 31 януари Народното събрание е приело решение, което е на ръба на закона – на всяка цена да се спаси ТЕЦ Марица изток 2, независимо че има повече от 1,5 млрд. дългове и огромни загуби и това да стане независимо от това какво мисли Европейската комисия. Междувременно има няколко много съществени нови документа и концепции на ЕК, с които трябва да се съобразяваме.

Славчо Нейков постави 3 акцента:

• Да се върви към по-практически действия за механизмите – енергетиката ни обективно има нужда от тях и същевременно сме ограничени във времето до 2025 г., а има много сложни процедури, за да се стигне до прилагането им. Необходима е и преоценка на основни постулати в Интегрирания национален план „Енергетика и климат“.
• Държавата не може да се справи с механизмите за капацитет без бизнеса. И тези механизми не трябва да се ползват за спасяване на определени централи. Решението на парламента дори може да е пречка пред механизмите. Ролята на частните инвеститори е важна – държавата трябва да преосмисли отношенията си с тях.
• Има спешна нужда от ясен план за действие, но след преоценка – и не само заради COVID 19: актуализация на Националния план за енергетика и климат; нова енергийна стратегия; стъпки по въвеждане на механизми за капацитет – и всичко това през отчитане на новите стратегически документи на ниво ЕС

Д-р Ивайло Найденов коментира, че БФИЕК вижда възможност механизмите за капацитет да заместят сегашните студен резерв, дългосрочни договори и механизми за възлагане на допълнително производство за регулиран пазар на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и да оптимизират разходите за тях. Няма спор, че въглищните централи са съществен елемент в енергийната система. Същевременно през последните 2 години наблюдаваме нарастване на общите разходи във връзка с нарастването на разходите за емисии – те са дори над разходите за гориво. Това оскъпява цялостните разходи на системата, като същевременно се увеличава вносът. Разходите за разполагаемост и за компенсиране през ФСЕС са над 810 млн. за последния ценови период, а за следващия – съгласно заявките до момента, са над 1 млрд. лв., но в проекто-решението на КЕВР са свити до около 700 млн. лв.

Индустрията се надява, че ако се въведат механизми за капацитет, това ще е добро за всички страни: ще се намалят разходите за системата и ще се осигури пазар за тези централи. Очакването на индустрията е също подходящи диспечируеми потребителски товари да могат също да участват в новите механизми, когато това е възможно – така например е в Полша.

Адв. Павлин Стоянов представи регламент 2019/943 за вътрешния пазар на електроенергия, в който са въведени механизмите за капацитет. Той е задължителен от 1 януари 2020 г. Адв. Стоянов разгледа правната същност на механизмите, целите им – за осигуряване адекватността на ресурсите за задоволяване на търсенето, видовете механизми за капацитет – според секторните проучвания на Европейската комисия и ACER, както и принципите за тяхното проектиране.

Адв. Стоянов обърна внимание и на оценката за адекватността на националните ресурси, като накрая даде примери и от други държави – Полша, Румъния и Унгария.

В последвалата дискусия панелистите отговориха и на редица въпроси, поставени от модератора и участниците.

Пълен запис от събитието можете да видите тук