Цена „Задължения към обществото“ и пазарни прогнози за следващия ценови период

Енергоинтензивните индустрии са най-засегнати от измененията на цените след 1 юли – енергийната компонента се увеличава, а отстъпката за цената за ВЕИ в цена „Задължение към обществото“ се намалява, заяви модераторът Константин Делисивков, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), по време на поредната експертна дискусия от поредицата Energy Managers’ Forum, организирана от сп. „Ютилитис“ на 11 юни в София. Нейният фокус беше ликвидността на електроенергийния пазар и ценовите нива през последните месеци. Събитието се проведе със спонсорството на Ей И Ес България, КонтурГлобал Марица Изток 3 и Българската фотоволтаична асоциация и с подкрепата на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ).

Ключови лектори в експертната дискусия бяха Венцислав Марков – Ръководител управление „Регулация, цени и икономически анализи“ в НЕК ЕАД, Меглена Русенова – Председател на УС, Българска фотоволтаична асоциация, Боян Кършаков – Председател на УС, Сдружение „Хидроенергия“ и Калоян Стайков – Старши икономист, Институт за пазарна икономика.

Венцислав Марков засегна както теми във връзка с предстоящото ценово решение, така и други фактори, влияещи върху дейността на НЕК. Той припомни, че от 1 юли 2019 г. отпада задължението на НЕК за изкупуване на ЕЕ от ВЕИ и ВЕКП централи с инсталирана мощност по-голяма или равна на 1 MW. Той изрази опасения, че в проекто-решенията на КЕВР не е отразена тенденцията за връщане на клиенти на регулирания пазар, като това води до очакван недостиг от енергия на обществения доставчик за крайните снабдители и съответно – до финансов дефицит за НЕК. Положителна обаче е промяната в Закона за енергетиката, която позволява на НЕК да купува енергия от свободния пазар за задоволяване на клиентите на регулирания сегмент.

В изказването си председателят на КЕВР доц. Иван Иванов коментира, че прогнозната цена в ценовото решение на регулатора за първи път скача с толкова висок процент – от 70 лв. на 89 лв. Това е рязко увеличение с 27%, което показва на всички участници в енергийния сектор, че предстои преминаване към пълна либерализация. Тази стъпка на Комисията трябва да се оцени като навременна и необходима, като това се вижда и в оценката на търговците на електроенергия.

По отношение на добавката Задължения към обществото е настъпила „инверсия“ във връзка с ценовите облекчения за енергоинтензивния бизнес. Това се дължи на увеличението на прогнозната пазарна цена и намаляването на премиите. Това се получава и във връзка с натрупания резерв във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

В въвеждането на цена „достъп“ за всички производители, КЕВР отразява премахването всички пречки за създаването на регионален пазар със заплащането на цена достъп и пренос за всички количества, включително тези за износ.

Меглена Русенова представи ценовите ефекти от участието на фотоволтаичните централи в свободния пазар. Според данните на БФА, цените на борсата се влияят положително от фотоволтаичната енергия в сутрешните и във вечерните часове, като през годините този ефект расте. Според нея, това се е отразило и при определянето на прогнозната пазарна цена за фотоволтаичните централи от 1 юли 2019 г.

Председателят на УС на БФА отбеляза също положителния ефект от намаляващите разходи за соларна енергия върху цена задължение към обществото. Зелената компонента практически вече не тежи на крайните потребители, отбеляза Русенова, като според нея българските потребители трябва да благодарят за това на политиките на ЕС за насърчаване на нисковъглеродната енергия.

Боян Кършаков коментира предизвикателствата през хидроенергийните мощности на пазара. Според него трудно може да се предвиди комбинираният ефект от всички промени – случили се и предстоящи – върху цените в периода 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. Той смята, че определената за хидроенергийните мощности прогнозна пазарна цена е коректна и справедлива. Със законовите промени ще се добавят около 140 MW нови ВЕЦ на свободния пазар, което също ще има позитивен ефект върху ликвидността. Според Кършаков, основните проблеми на свободния пазар са свързани с търговския риск и затова трябва да се търси работещ клирингов механизъм на Българската независима енергийна борса. Все още има и ликвиден риск за някои производители, които към началото на юни не са получили плащанията си от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, отбеляза още Кършаков.

В своето изказване Калоян Стайков акцентира върху инструментите на регулатора. Той коментира ценовите решения на КЕВР, както и решенията за годишна разполагаемост и разпределението на квотите. Според него, ако КЕВР определя месечна разполагаемост за регулирания пазар, това ще има положителен ефект и върху свободния сегмент, тъй като ще има повече яснота какво точно се случва.

Според Стайков, законовото премахване на „таксите“ за внос и износ е изключително важно решение, след което може да се пристъпи към следващите стъпки за интегриране в регионалните обединения.

Според Стайков, все още регулаторът задържа цените за регулирания пазар, като определя по-ниски прогнозни стойности за пазарната цена. От ценовото решение липсва и по-подробен анализ за цените на въглеродните емисии през следващите 12 месеца. Липсва и финално решение за тарифния дефицит.