Предстои обсъждане на законови промени за подобряване на ликвидността
В енергийната комисия в Народното събрание се обмислят законодателни промени, които да включат в борсовия пазар и производителите с мощност между 1 и 4 МВт още от 1 юли 2019 г. Това обяви председателят на КЕВР Иван Иванов по време на първата за 2019 г. експертна дискусия от поредицата Energy Managers’ Forum, организирана от сп. „Ютилитис“ на 23 януари в София. Нейният фокус беше ликвидността на електроенергийния пазар и ценовите нива през последните месеци. Събитието се проведе със спонсорството на Българската фотоволтаична асоциация и с подкрепата на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ).
Ключови лектори в експертната дискусия бяха Валентин Николов, зам.-председател на Комисията по енергетика в Народното събрание, доц. д-р Иван Иванов – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, изпълнителният директор на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД Константин Константинов и Председателят на УС в АТЕБ Мартин Георгиев. Модератор на дискусията от страна на бизнеса беше Константин Делисивков, Изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
Участие в нея взеха още директорът на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР Пламен Младеновски, народният представител Александър Ненков, председателят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) Диан Червенкондев. Сред гостите бяха още изпълнителните директори и мениджъри от водещи енергийни компании в Българската енергетика, както и представители на индустриални компании, юридически кантори, бизнес асоциации и експерти.
В изказването на председателя на КЕВР стана ясно, че държавните АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК също ще започнат да предлагат повече ток в сегмента „ден напред“, където се търгуват 43% от всички обеми на борсата. В момента на борсата тези дружества предлагат повече количества в централизирания пазар на двустранните договори. За НЕК основен приоритет е осигуряването на енергия за регулирания сегмент, а участието на ТЕЦ „Марица Изток 2“ зависи от конкретните цени, защото енергията ѝ се оскъпява от квотите за въглеродните емисии, като същевременно дружеството не може да продава под себестойността от 137 лв./МВтч.
Според данните, представени изпълнителния директор на Българската независима енергийна борса Константин Константинов, към момента дружествата, които бяха изкарани на свободния пазар с промените от 01.01.2018 г., предлагат между 25 и 30% от всички търгувани количества в сегмента „ден напред“. Все още не е прогнозирано какъв ще е делът на бъдещите участници на борсата, ако в нея се включат и по-малките производители с мощност между 1 и 4 МВт.
Според Председателя на УС на АТЕБ Мартин Георгиев, динамиката на цените се е увеличила след изваждането на централите над 4 МВт на борсата. Георгиев акцентира и върху динамиката по отношение на самите търговци на електроенергия, за които условията на пазара са се влошили – оттеглилите се търговци са 17, а водещите търговски компании са трупали загуби за десетки милиони левове. Същевременно трябва да се разгледа и функцията на предлагане при пазара „ден напред“, където малки промени в предлагането водят до големи изменения в цените. Освен отпадането на таксите върху вноса и износа, от АТЕБ предлагат да се преразгледа като цяло и моделът на задължително участие на борсата от страна на производителите.
Председателят на КЕВР припомни, че вече е взето решение да се предложи на Народното събрание да премахне с промени в Закона за енергетиката таксата за внос и износ на електроенергия. Това е необходимо решение за обединението на българския пазар със съседните, което би довело и до подобряване на ликвидността. Константин Константинов обяви, че БНЕБ вече преговаря със съседните страни по тази тема. Борсата работи и по въвеждането на финансови продукти за по-добро хеджиране от страна на пазарните участници.
Според Константин Делисивков, изп. директор на БФИЕК, премахването на мрежовите добавки от износа ще намали приходите на ЕСО с около 70 млн. лв. което може да увеличи мрежовите цени за местните потребители. Регулаторът обаче не смята така, защото може да се търсят различни баланси между цените за задължение към обществото и останалата част от разходите по веригата на добавената стойност.