Справедлив ли е новият входно-изходен тарифен модел за природния газ?

Справедлив ли е новият входно-изходен тарифен модел за заплащане на достъпа и преноса на природния газ? Около този основен въпрос се съсредоточиха дебатите в рамките на състоялата се днес трета дискусия от поредицата Energy Managers’ Forum, организирана от списание „Ютилитис“. Тя беше фокусирана върху пазара на природен газ в България и по-конкретно върху работата на балансиращия пазар и входно-изходния тарифен модел. Участие в нея взеха представители на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), газоразпределителни компании и индустрията.

Александър Йорданов, член на КЕВР, който бе един от ключовите лектори в дискусията посочи, че новият входно-изходен тарифен модел, и балансиращият пазар на природен газ са тръгнали от 1 октомври много трудно и с много напрежение на пазара, но това е единствената възможна посока към либерализирането на пазара. Според него входно-изходният модел справедливо разпределя тежестите между ползвателите на мрежата. Справедлив е по няколко причини, посочи той. Първата от тях е, че операторът е наследил една преносна мрежа, за която прави разходи по поддръжката й и от него не може да се търси отговорност за това как е развивана мрежата. Важното, според Йорданов, е пазарните участници да проявят необходимото усилие и разбиране, свързано с оптимизиране на заявките си за капацитети. Всички ние разбираме, че прогнозирането е най-сложната част от търговията с природен газ, но то е неизбежно с оглед справедливото разпределяне на разходите спрямо ползвателите, каза още Йорданов.

Представителят на КЕВР посочи още, че не трябва да се прави механично сравнение между цените за достъп и пренос за предходните цени периоди и цените по нови модел, защото подходът за тяхното формиране е съвсем различен. По думите му при новия входно-изходен тарифен модел рискът и отговорността за заявяването на капацитетите се измества към ползвателите.

Йорданов съобщи, че с новия модел таксата за пренос и достъп е средно около 30 лева за 1000 куб. м, спрямо 19,73 лева, плащани до 1 октомври 2017 г. Той посочи още, че по-високите приходи на оператора от капацитетните продукти се дължи на неоптимизирано поведение на клиентите, сезонни колебания на цените и тенденция клиентите да заявяват с по-голяма тежест краткосрочни продукти, които са с по-високи цени. От КЕВР отчитат, че през първия месец от действието на новия входно-изходен тарифен модел приходите на „Булгартрансгаз“ са се увеличили с 21,28%. Този процент би бил 16,19%, ако е нямало превишение на капацитетите.

За същия месец – октомври, изпълнителният директор на „Овергаз Мрежи“ Светослав Иванов съобщи, че газоразпределителната компания отчита 63% ръст на разходите си за пренос през октомври, в сравнение със заплащаната до края на септември цена от 19,73 лв. на 1000 куб. м. по действащия до тогава принцип на ценообразуване „пощенска марка“. За ноември това увеличение на разходите е със 77%. За крайните потребители това означава заплащане на 260 хил. лв. повече за октомври и 461 хил. лв. – за ноември.

Иванов, който също беше един от ключовите лектори в дискусията, коментира още, че входно-изходният модел е подобие на това, което е разписано в Регламент (ЕО) № 715/2009. В Регламента ясно е разписано, че тарифите трябва да са недискриминационни, а това условие не се изпълнява, тъй като входно-изходният модел се прилага само за 15,8% от пазара, какъвто е делът на търговията, която минава през националната преносна мрежа. Останалите 84,2% се пада на транзитната мрежа, която се тарифира по стария модел, стана ясно от думите на Светослав Иванов.

Той посочи още, че при стария модел, който действаше до 1 октомври разликата между цените за пренос за ползвателите на транзитната мрежа са били с 4-6 лв. на 1000 куб. м по-ниски в сравнение с цените за националната преносна мрежа. С новия модел транзитът вече е с 25 лева по-евтин, тоест българските потребители всяка година субсидират с 15 млн. лв. гръцката, турската и македонската икономики, изчисли той. Според него тази неравнопоставеност между ползвателите е заложена на 17 декември 2006 г., когато, само броени дни преди България да стане член на ЕС, е подписан 30-годишният договор за транзит на природен газ.

Иванов също така обърна внимание на трикратното увеличение на активите на „Булгартрансгаз“, които след няколко преоценки към момента възлизат на 1,8 млрд. лв. Това води до увеличение на разходите за амортизация три пъти, които от своя страна са ценообразуващ елемент.

Ползвателите на мрежата трудно могат да променят своето поведение и да балансират потреблението, защото липсва информация, посочи още Светослав Иванов. Той даде за пример случай от януари 2017 г., когато на 6 януари ЕСО активира студения резерв на „Топлофикация – Русе“. Заради проблем с разпалването на въглищата русенската топлофикация е преминала на газ, но не е променила заявките си към своя доставчик, който не е „Овергаз“, респективно той не е коригирал доставките си към „Булгартрансгаз“, обясни Иванов. Това е коствало на компанията загуба в размер на 2 млн. лв.

Това има много общо с входно-изходния тарифен модел и с балансирането, подчерта Иванов. „Когато си лишен от възможността да предприемеш коригиращи действия, това означава, че някой умишлено те вкарва в капан“, посочи той. И добави: „Ако ние на 7 януари бяхме разбрали, че на 6 януари някой ни разпределя 33 пъти повече газ, отколкото сме заявили и отколкото сме в състояние да получим, по всяка вероятност щяхме да намерим начин да предприемем коригиращи дейност. Постфактум е невъзможно.“

Според Пола Найденова, зам.-председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) разходите на индустрията за пренос за различните клиенти са се покачили с между 8% и 308% след въвеждането на новия входно-изходен тарифен модел. В рамките на своето изказване като ключов лектор в дискусията Найденова припомни, че до 1 октомври 100% от разходите за пренос на ползвателите и крайните клиенти бяха базирани на реално пренесени количества.

След въвеждането на новия тарифен модел, при същите одобрени необходими годишни приходи на „Булгартрансгаз“ от страна на КЕВР, 90% от тези приходи ще се покриват от предварително резервирани капацитетни продукти за 20 месеца напред, а само 10% – от реално извършена услуга по пренос от преносния оператор. По думите й това избрано процентно съотношение отнема гъвкавостта на индустрията и възможността тя да променя производството си спрямо сигналите на пазара. „Дори при най-добра оптимизация на производство не може да бъде направена перфектна прогноза и винаги ще има разлика между прогнозата и реалната консумация. Затова има риск, ако се презапасим с годишни капацитети, да направим излишен разход, а ако не го направим – да плащаме за много по-скъпи краткосрочни капацитети. Защо е нужно при положение, че преносната мрежата се ползва на 30%, 90% от приходите да идват от плащането на право за използването й, каквото са капацитетите“, попита Найденова.

Найденова коментира и ситуацията с надвзетия приход от „Булгартрансгаз“, който според нея запазва нивото си от порядъка на 24% и през ноември. Според нея преди влизането в сила на новия тарифен модел КЕВР е поела ангажимента за ежемесечен мониторинг на приходите на оператора и възстановяването на надвзетите приходи към ползвателите в рамките на същия ценови период. Александър Йорданов от КЕВР обаче категорично орече да е поеман такъв ангажимент. Европейският регламент предвижда подобно „зануляване“ на надвзетите приходи да се извършва след края на регулаторния период, който в случая изтича през 2021 г. Найденова изрази опасения, че не е сигурно дали същите ползватели на мрежата, които са надплатили за капацитет, ще получат средствата си обратно.

Друг проблем на новия тарифен модел е, че той дава свобода на „Булгартрансгаз“ да оформя пазара и да улеснят или затруднят вноса или износа на конкретни входни и изходни точки и няма кой да ги спре, посочи Пола Найденова. В резултат на това по думите й се е стигнало до ситуация, при която разходите за износ на малко останалия местен добив да паднат с 22% спрямо тези до 1 октомври, а тези за внос от Гърция са нараснали с над 60%, а от Румъния с 47%.

Този модел е въведен ефективно от 1 октомври 2017 г., но се обсъжда и работи по него още от 2013 г., посочи Данаил Диков, ключов лектор в дискусията от страна на „Булгартрансгаз“. По отношение на опасенията на БФИЕК за надвзетия приход, той посочи, че при 10% надвзет приход се възстановява още на следващата година, а ако е под тези 10 % – следващият регулаторен период – тоест след 2021 г. Моделът не е чак толкова лош, посочи Диков.

Петя Иванова, която участва като ключов лектор също от името на „Булгартрансгаз“ отхвърли упреците от ползвателите на мрежата, че дружеството не предоставя навременна и достатъчно надеждна информация. Иванова изтъкна още, че цената за дисбаланс, която заплащат учасниците на газовия пазар е 33 лв. на МВТч, при цени между 100 и 250 лв. на МВТч при недостиг и между 0 и 30 лв. – при излишък на електроенергийния пазар.

Още подробности от дискусията можете да прочетете в броя на списание „Ютилитис“ през януари-февруари.