ЕСО: 47 714 потребители са излезли на свободния пазар до края на май
Близо 48 хил. крайни потребители на електроенергия (47 714) са излезли от регулирания на свободния пазар от 2004 г. до края на май тази година. Почти 12 хиляди от тях са напуснали регулирания пазар само за първите пет месеца на 2017 г. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към края на 2016 г. техният брой е бил малко над 36 хиляди, при 4867 – към края на 2014 г. Ускорено се регистрират малки обекти и потребители със стандартизирани товарови профили (без електромери за почасово отчитане), които са 80% от всички нови потребители, съобщи Емилия Желязкова, ръководител отдел „Администриране на търговията с електрическа енергия“, Управление „Електроенергиен пазар“ в ЕСО, по време на провелата се в София конференция „Индустрия, енергетика и климатични промени 2017“, организирана от Индустриален клъстер „Средногорие“. Медиен партньор на събитието бяха списание „Ютилитис“ и Publics.bg.
В същото време Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че само през миналата година 85,3 хил. потребители са сменили доставчика си. От ЕСО обясниха, че техните данни касят само първото излизане на даден клиент на свободния пазар, без да се отчитат последващите смени, които потребителите извършват между доставчиците на свободния пазар. В данните на ЕСО не се включват и смените на балансиращите групи. От КЕВР поясниха, че техните данни са на база предоставяната им ежемесечно информация от ЕСО и от крайните снабдители.
Броят на производителите на свободния пазар с реални сделки към края на миналата година е 31, а на търговците с реални сделки – 95, показват още данните на системния оператор. За сравнение през 2014 г. те са били, съответно 10 и 67. Общата инсталирана мощност на всички производители е 12 711 MW, a разполагаемата мощност – 10 428 MW, посочи още Желязкова.
От общото потребление на електроенергия в страната, което през 2016 г. е 34 411 GWh, 45% се падат на търговците и крайните снабдители. Доставчиците от последна инстанция губят клиенти, посочи Желязкова. Техният дял в общото потребление вече е сведен до 1 на сто. Същият е делът на потреблението на ПАВЕЦ и ВЕЦ, а загубите в мрежата по данните на ЕСО възлизат на 11%.
Желязкова представи данни и за месечните цени на балансиращата енергия през миналата година. Средното количество недостиг на денонощие е около 125 MWh на час, а средното количество излишък е 149 MWh на час.
По отношение на балансирането на електроенергийната система председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов, който също участва като лектор в конференцията, посочи, че ЕСО би следвало да регулира не само производителите, но и потребителите на електрическа енергия. Стаменов припомни, че с пакета на ЕК „Чиста енергия за всички европейци” ще бъдат въведени изисквания за равнопоставеност на производителите и потребителите на пазара на електрическа енергия, което включва и използването на последните при регулирането на системата.
„ЕСО ни покани и в момента водим разговори по тази тема“, каза Стаменов. Той посочи, че и в момента Правилата за търговия с електрическата енергия дават възможност потребителите да участват като доставчик за третично регулиране. Според него обаче текстът не е работещ. За да се създаде работещ механизъм са необходими промени в Закона за енергетиката, смята Стаменов.
За проведената среща с БФИЕК съобщи преди седмица и директорът на Централното диспечерско управление в ЕСО Пламен Герджиков. Той изрази надежда, че и други организации ще имат интерес към темата. Тогава Герджиков съобщи, че през февруари 2-3 пъти е бил активиран за третично регулиране „Биовет“. Освен това ЕСО има договори за третично регулиране със Стомана Индъстри, с Радомир Метал и с ВЕЦ-овете от каскадата Пиринска Бистрица.
Във връзка с предстоящото въвеждане на пазара „в рамките на деня” Емилия Желязкова от ЕСО коментира, че в момента операторът не може да активира мощности за покриване на тези небаланси в пълния им размер. Това е проблем за нас, посочи тя. По думите й част от тези небаланси могат да бъдат предвидени от самите участници, което става на борсовия пазар, като в рамките на деня това ще бъде сведено до 60 минути преди доставката на количествата. Участниците на балансиращия пазар трябва да имат съответните ценови стимули и да търгуват своите небаланси в рамките на деня на борсата, каза още тя.
Новите задачи на ЕСО във връзка с пазара „в рамките на деня” са да се въведе нова система, която в момента се разработва, посочи още представителят на оператора. До края на тази година тя трябва да бъде въведена в действие. За целта трябва да бъдат направени промени в Правилата за търговия с електрическа енергия, както и да бъде изготвена пътна карта по въвеждането на този пазарен сегмент. В момента се разработват правила за тръжни процедури за разпределение на трансграничните преносни способности в рамките на деня, съобщи още Желязкова.
Пламен Младеновски, директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” в КЕВР , който също взе участие в конференцията също коментира въвеждането на пазарния сегмент „в рамките на деня”. Според Младеновски, въпреки планирания старт на сегмента за началото на 2018 г., въвеждането му не е икономически обосновано за борсовия оператор. Младеновски подчерта, че изразява личното си мнение по този въпрос. И се аргументира: „Подобен пазар е създаден за ВЕИ производителите и при действащ модел на единствен купувач, все още не е правно уредено как ВЕИ производителите ще намаляват небалансите си на този сегмент.”
21.06.2017 г.